автор: ivliter

Сляпа февруарска нощ,
беззвездна и самотна,
възсяда покрива на къщата смълчана.
В прозореца се блъска вятърът премръзнал –
навярно иска вътре да се стопли,
но няма, няма да го пусна.
Вихрите просвирват край комина,
издърпват му мустака дълъг
в тъмното небе.
И аз загледан в тъмнината зад стъклото,
с ухаеща на лято ябълка в дланта си
извиквам в мене летни спомени,
които като печката в студа ме стоплят.