автор: ina_krein

3.Небесни дантели

Баба Звезда плетеше дантели – на една игла. По стари модели от Хазнатар. Някои от тях приличаха на житни класове, други на сложни плетеници, трети на елегантни къдрици, а четвърти на модерна живопис.
⸺ Бабо, кой е измислил моделите – питах нетърпеливо, защото бях само на пет.
А тя се усмихваше и ме погалваше по косата, без да ми отговори.
Обичах да я гледам как седи до прозореца и плете, без да гледа в ръцете си. Погледът ѝ беше вперен някъде в миналото може би, а дали не беше и в бъдещето, защото се усмихваше леко, лицето ѝ грейваше, сякаш ангелите ѝ бяха дошли на гости.
⸺ Как помниш всички модели, бабо? – вече бях почти на десет и се учудвах как с толкова бримки, свивки и наметки тя никога не греши.
От златните ръце на баба останаха като спомен чаршафи с една педя дантели, малки кръгли покривки за чаши, ръчно тъкани покривки за ръце – с бели дантели.
Когато искам да ги използвам, сякаш някой ми казва:
⸺ Остави ги за спомен, недей – и аз ги погалвам, прибирам ги пак, за да останат и за моите деца и внуци.
Исках много неща да попитам моята прекрасна баба, но тя си отиде рано. А с нея си заминаха и моделите на дантелите. Но когато гледам небето с красивите бели облаци, ми се струва, че баба и белите ангели плетат дантели по безкрайното синьо платно над земята, премятат с куки сложни модели, а после закачливо ги разплитат, за да не може никой да ги запомни.
Всеки път, когато гледам тези небесни дантели в синевата над мен, чувствам, че са усмихнати поздрави от моята баба през времето. Писмата без плът, целувките на душата без граници топлят душата ми. Благодаря ти, бабо!

©Илияна Каракочева (Ина Крейн)
из книгата "Мисли без плът"
издателство "АртГраф" - 2024 г.