Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Kkkep
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14155

Онлайн са:
Анонимни: 468
ХуЛитери: 3
Всичко: 471

Онлайн сега:
:: snejenbor
:: pastirka
:: Icy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2024 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЦикъл лирическа проза
раздел: Други ...
автор: ina_krein

3.Небесни дантели

Баба Звезда плетеше дантели – на една игла. По стари модели от Хазнатар. Някои от тях приличаха на житни класове, други на сложни плетеници, трети на елегантни къдрици, а четвърти на модерна живопис.
⸺ Бабо, кой е измислил моделите – питах нетърпеливо, защото бях само на пет.
А тя се усмихваше и ме погалваше по косата, без да ми отговори.
Обичах да я гледам как седи до прозореца и плете, без да гледа в ръцете си. Погледът ѝ беше вперен някъде в миналото може би, а дали не беше и в бъдещето, защото се усмихваше леко, лицето ѝ грейваше, сякаш ангелите ѝ бяха дошли на гости.
⸺ Как помниш всички модели, бабо? – вече бях почти на десет и се учудвах как с толкова бримки, свивки и наметки тя никога не греши.
От златните ръце на баба останаха като спомен чаршафи с една педя дантели, малки кръгли покривки за чаши, ръчно тъкани покривки за ръце – с бели дантели.
Когато искам да ги използвам, сякаш някой ми казва:
⸺ Остави ги за спомен, недей – и аз ги погалвам, прибирам ги пак, за да останат и за моите деца и внуци.
Исках много неща да попитам моята прекрасна баба, но тя си отиде рано. А с нея си заминаха и моделите на дантелите. Но когато гледам небето с красивите бели облаци, ми се струва, че баба и белите ангели плетат дантели по безкрайното синьо платно над земята, премятат с куки сложни модели, а после закачливо ги разплитат, за да не може никой да ги запомни.
Всеки път, когато гледам тези небесни дантели в синевата над мен, чувствам, че са усмихнати поздрави от моята баба през времето. Писмата без плът, целувките на душата без граници топлят душата ми. Благодаря ти, бабо!

©Илияна Каракочева (Ина Крейн)
из книгата "Мисли без плът"
издателство "АртГраф" - 2024 г.


Публикувано от Administrator на 22.01.2024 @ 16:40:38 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   ina_krein

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

19.06.2024 год. / 10:05:05 часа

добави твой текст
"Цикъл лирическа проза " | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Цикъл лирическа проза
от malovo3 на 23.01.2024 @ 12:17:39
(Профил | Изпрати бележка)
Харесах! Поздрави!


Re: Цикъл лирическа проза
от ina_krein (ina_krein@abv.bg) на 24.01.2024 @ 13:00:01
(Профил | Изпрати бележка) http://inakrein.blog.bg/
Благодаря! Поздрави!

]


Re: Цикъл лирическа проза
от ina_krein (ina_krein@abv.bg) на 24.01.2024 @ 13:00:04
(Профил | Изпрати бележка) http://inakrein.blog.bg/
Благодаря! Поздрави!

]