автор: zinka

„Няма как ...Близко е... Близко е вече.
Скръстваш ръцете ... И чакаш...“
Н.Йорданов

Чакам и аз. Първо – през ножа.
После през тежкото дишане.
Чака го всеки. Кой както може...
Някой чете. Други – пишат...

Но ми е драго, че в моето време
хубави хора живяха!
Никой не може да ми отнеме
песните дето изпяха,

думите писани, мъдри и чисти –
моята вяра и стража!
Честните думи и в старите листи
някому нещо ще кажат.

Има ли казано, има ли писано –
човекът живее вовеки.
Само неказани лутат се мислите
из междузвездни пътеки...

11.01.2024 г.