автор: ivliter

Сред облаците плува слънцето –
рибарска плувка на чиято въдица
се хващат бързо
летящите минути, часовете –
игриви и наивни рибки
на щедро разпиляваното време.
И тя отнася ги по силното течение
на своя неизменен път
в играта със случайността.
Рибарят, от високото си място,
не иска и да знае за това,
във Вечността краката натопил –
задрямал е, дори похърква.
Подскача слънцето –
червена шамандура
на залеза в морето разлюляно.
Какво са часовете и минутите
за Вечността? –
нищожни песъчинки
по ивицата плажна на живота.
А ние, вкопчили се в тях,
броим оскъдното си време
и търсим дъно под краката си.