автор: mamasha

(диптих)

I.
Все още дните са топли
и пъзели цветни реди листопадът.
Морето, сякаш сънена котка,
се протяга в скута на плажа.

II.
… И само гларуси стоят на пост
по плажовете, стихнали по есенно,
вълни ухажват каменния мост,
надигат гребени невчесани.

Припалва светлините си нощта,
нанизва ги – огърлица на хоризонта.
Догонва вятърът отлитащи ята,
поема с тях по Виа Понтика.