В светлия пристан на словото,
там, дето се буди духът,
Паисий е жив със перото,
потоци от вяра текат,
дето мракът не свива гнездо
и по пътя възвишен нагоре,
там, де пазим четмо и писмо -
то ни е наша опора.
Нека блика таз вяра и пламък
от будителя - български страж,
вкоренен в народната памет,
нека ни дава кураж!
Родолюбие дето кълни,
там, дето то е посято,
навеки родът ще цъфти
с българско, истинско, свято!