автор: osi4kata

повлияно от Давид Овадия
Аз вярвам в неспокойната любов,
пристигнала стихийно и внезапно,
без обещания да продължи до гроб,
без декларации за безконечно лято,
онази безкомпромисна любов,
попила в тялото ти и в душата,
накарала те да се чувстваш бог
и същевременно дете на сатаната,
и вярвам във безумната ѝ страст,
в първичаната ѝ пламенна греховност,
последвана от липсата на Аз.
след нея никога не се опомняш,
забравяш се, превръщаш се в искра,
в частица неподправена човечност,
без ориентир къде, кога,
защо и как те има. Ти си вечност.