автор: Mariq_Vergova

Напиши ми писмо, но да бъде красиво!
Всяка дума със страст и любов да опива.
Изпрати го по волния вятър далече,
да се слее с безкрая и цялата вечност!

Напиши го по жарките пясъчни дюни,
със искрящи бои по небето безлунно.
По изящния, каменен гръб на скалите,
да се раждат и любят над него орлите.

Татуирай го нежно в плътта на сърцето,
по безлюдния плаж, във дъха на морето.
Изрисувай го в топлата гръд на земята,
върху бяла дантела от сняг по стъклата!

Че словата на глас като дим се стопяват
и изтляват на шепичка прах и забрава.
В този свят, сътворен от лъжи и безумия,
наша малка вселена, изкови ми със думи!

И когато светът разбере, че я има
тази наша любов – невъзможна, незрима,
да го жегне до смърт, да му грабне покоя,
тази обич завинаги – моя и твоя.

Тази наша любов, за която не знаят,
че е нежна магия и късче от рая
и съвсем не разбират, с телата си клети,
че се любят над тях две звезди във небето!

Напиши ми писмо. Нека бъде красиво!
Всяка дума със страст и копнеж да опива!
Че шептяни на глас, те са дим и изтляват.
А писмата остават. Писмата остават...