автор: yotovava

Стана късно и смрачи.
Тишината се разлива.
Трябваше ли да мълчиш,
че от утре си отиваш?

Като есенно море
люшка сребърни талази
листопад, от студ взривен
над стишените оврази.

Бързи стъпки в чужд квартал,
тропване на сънна порта.
Тук за кратко живял –
три минути е животът.

Първата – да се родиш,
втората – да те намеря.
Трета – да ти драсна стих,
без да се сбогувам вчера.