автор: LeoBedrosian

Тоя обед крайбрежната алея е претъпкана със загорели туристи. Жаркото слънце ги е изгонило от пясъците и те огладнели се оглеждат за някое евтино място за обяд. Слабичката китайка не може да се оплаче от липса на клиенти.
Манджите ѝ, евтини и вкусни печелят все по-голяма популярност, пък и двете ѝ деца обслужват непретенциозните туристи с източна сръчност и бързина.

Загорял юначага с формата на бивш шампион по културизъм тръшва татуираните си телеса на един свободен стол под носа на две плахи германки, които ужасени от неговата безпардонност напускат заведението с мърморене. Тъмния тен не може да прикрие огнедишащи дракони, феникси и всякаква друга страшна фауна, както и гъсто изписаните татуировки, сред които може да се видят фрази на арабски, китайски и други непознати и екзотични езици.

Нисичката китайка веднага се приближава сервилно към клиента и удължавайки всяка гласна в края на думата сервилно пита:

- Какво иска ... Пиле с ориз? - последните думи тя провлича с повишаване на интонацията, като така подчертава обичайността на традиционното китайско блюдо, което се радва на такава многомилионна популярност в родината ѝ.

Ефектът, който предизвика невинния въпрос не се изрази в нещо повече от това да накара погледа на мутрата да се отдели от обичайния мобилен телефон и да предизвика леко вълнение в иначе свикналата на всякакво отношение представителка на източната раса.

- Какъв ориз ма! Аз такова не ям! - се извиси гърленият му глас, подобно на топовни гърмежи в обедната мараня.

- Но тука писе ... Пиле с ориз... - невинно сочи ресторантьорката фраза на дясната му ръка, татуирана с красиви китайски йероглифи - знаци иска пиле с ориз!