автор: ma_gi

Орехови целувки.
Две са.
И са големи.
Ако бе още тука,
по-голямата щях да взема…
Можеше и да поиграем
на пирати.
Или на принцеси.

А после –
един дявол знае –
защо щях да ти издера лицето…

И онова момче,
със перчема,
за което не спря да мислиш,
лесно да ти отнема
с няколко сестрински хитрости…

Между чукове
и между наковални
аз разпъвах душата крехка,
а не престана
да ме спасяваш,
дори щом си отиде детството…

И в оня тъжен октомври
тихичко се отрони.

Стисках те и се молех
да не отиваш в спомена…

Орехови целувки.
Две са.
И са за тебе.
Още не съм те пуснала…
Моля те
да ги вземеш!