автор: pastirka

Изтлели бяха първите мечти
с надеждите, от друг неразгадани.
Животът ми залиташе, но ти
сърцето си ми даде да се хвана.

Повярвах аз на пустия живот,
че свършил е с кирливите си ризи.
Един скроен набързо анекдот
на мен съдбата беше пак харизала.

Опари ме с първичен мъжки страх
сърцето ти и щях да го изпусна.
Не знаех аз по мярка ли ти бях.
Говореха: С деца е тя! Лехуса

едва ли пак ще стане! Изгоря
момчето ни!" И стреляха с езици.
Разплакваха ме тези женоря.
В небето ни светкавични камшици

плющяха и стоварваше се гръм,
откъснал в миг парченце от душата.
С венчален пръстен аз и днес не съм,
но ти корона сложи на главата.

Горчиво вино пием и така
животът все по-сладък с тебе става.
Не си изпуснал моята ръка,
небето се разпява в три октави.