Аз щях да нарисувам
тази къща –
самотна, стара като мен,
в покрайнините,
с изсъхналата ябълка пред нея;
с прозорци слепи
от щори затъмнени
и с некролози
по вратата залепени;
със старата асма,
полегнала изтежко
върху дувара изкривен.
Аз мислех да я нарисувам
тази тъжна къща,
но мъка някаква
гърдите ми притисна
и вдъхновението ми помръкна,
триножника си ритна,
палитрата захвърли
в избуялата трева.