автор: Izabella

Гласът ми става плътен
Като мамещо, графитено море
Очите се присвиват
В непонятен, цвят от пясък

Сърцето -като дивите вълни
На не неизмислен, чуден, бряг
И дланите извайват форми
от криле на чайки - плясък.

Красив е този свят!
И островен и временен и сладък.
Не го маскирай с грим,
не го танцувай до припадък!

Издишай! Вдишай! И живей!
Не зидай замъчни мечти!

Обичам дивата поквара на дните,
И уча се да дишам-немилостиво!