автор: zinka

Влюбвам се често. Не е нарочно.
Просто се случва – казвам го точно!
Виждам..., прочитам... – дъхът ми замира...
Не аз, а той – стихът ме избира.
Ставам подвластна на всяка съгласна –
в синьо безвремие той ме отнася.
Дъжд прозвънява с цвета на дъгата,
като солист от вселенска кантата...
Всяка дъждинка попива в сърцето.
И – съм се влюбила! Не във поета,
а във стиха му. НО... си признавам:
рядко, но случва се да се задявам
и заобичвам стихотворение
слабо...,по мое любителско мнение
но пък с особена в него искринка:
негов създател е – сещай се – Зинка.