автор: lombardi

Шефа на анонимните ветерани от войната седеше в офиса си и замислено гледаше през прозореца. Беше основал клуба преди 20 години и от тогава го ръководеше с желязна ръка. Не че имаше кой знае какво да се ръководи, колегиите му до един бяха изтрещели и изпълняваха каквото и да е стига да бяха далеч от любимата си половинка и да имаше порядъчно количество алкохол.
На Шефа започваше да му липсва екшъна от войната. Тогава нещата бяха съвсем различни , по цели нощи не спеше и се чудеше как да измисли някоя мъглява заповед която никой да не я разбира. На сутринта гордо я стоварваше върху подчинените си и доволен гледаше сгърчените им лица и изцъклените, изпълнени със ужас очи. Изхождаше винаги от желязната логиката че ако неговите войници нямаха абсолютно никаква представа какво правят, какво оставаше за войската на врага .Последната му операция „45 годишно малцово и две касетъчни бомби „ бе предизвикала такова объркване сред силите на противника че сложи края на войната , е, с малко помощ от съюзниците но все пак бе бисерът във военната тактика и стратегия. Някой даже бяха я нарекли първият фюжън в историята.
Шефа се отърси от спомените си, отвори широко вратата и задвижи колелата на операция „ Изгонването на кмета от сараите и лудата крава “

*****

Малката църква започна да се изпълва с посетители още от рано сутринта. Това щеше да бъде първата неделна служба без отец О-Браян и всички бяха изпълнени с очакване как ще се справи дякон Ставрос. Залозите бяха 3 към 1 че няма да се появи и 6 към 1 че дори и да се появи няма да изкара докрая. Църквата жужеше като кошер докато вярващите оживено обсъждаха квотите на букмейкърите. Дякон Ставрос се прокрадваше с котешка стъпка към изхода , когато глутница озверели почитатели на залога 6 към 1 не му беше отрязала пътя за бягство. Дякона въздъхна дълбоко и пое съдбата си в собствените си ръце, все пак беше с IQ 165 и можеше да изтика криво ляво една литургия. Господ това, Господ онова, помогни , прости и други дрън дрън .
- Здрасти , как я караш ?
Шефа на анонимните ветерани подпирайки една стена, реши да опипа почвата.
- Виждаш как е – посочи въоръжената си охрана дякона.
- Кмета се оттегля по здравословни причини и ме помоли да обявиш това в края .
Ставрос небрежно сви рамене. Беше му все тая дали ще обяви смъртта на кмета или ще продаде сикстинската капела на търг по време на литургията. Свежият, като току що извадена от хладилника краставичка дякон се качи на олтара. Църквата потъна в мълчание , само гневните мърморения на заложилите 3 към 1 се чуваха от тук и от там. Ставрос разбира се бе забравил да вземе от масата зад гърба си каквото и да е помагало и реши да разчупи леда с някой изпитани фрази използвани често от неговият мъдър наставник , отец О-Браян.
- Здравейте откачалки , как е хавата днес ?
Дякона имаше нисък проглушен и прочувствен църковен тембър а изражение показваше че приема нещата много сериозно. Облечен изключително строго по всичките канони на вярата, той пристъпи напред и продължи
- Предполагам знаете че всички ще отидете в ада , но трябва да ви призная че на мен изобщо не ми пука.
Докато цитираше любимите фрази на наставника си , Ставрос забеляза че публиката го наблюдаваше е екстаз но някой отворени усти му направиха неприятно впечатление. Почувства се като че ли бе извадил от расото си дистанционно и сложил всичко на пауза. Дякон Ставрос леко живна и реши да продължи по добре утъпканият от Отец О-Браян път .
- Преди да завършим , нека доведа до жалкото ви внимание две неща. Първо , не ми се вярва но ако някой иска да се изповяда и да получи опрощение за греховете си, да знае че няма да стане . И второ , кмета е на умирачка , така че … жална му майка . Чао ви на всички и кой от къде е .
Дякон Ставрос докато се оттеглеше достопочтено , явно някой гепи дистанционно му и пусна плей. Църквата се огласи от немощните възгласи на налаганите с бастуни букмейкъри , дамите и господата от групата 6 към 1 претендираха шумно за печалбите си посочвайки психиатричното състояние на дякона докато кмета неуверено се опитваше да убеди любимата си половинка че здрав като стадо бикове. Шефа доволно се огледа наоколо , всичко вървеше по план докато един глас не прошепна в ухото му :
- Как свършва Виетнамската версия на сериала „Кучето Ласи“ миналото лято?
Обърна се светкавично но в тълпата не видя някой който би могъл да бъде приносител на зловещото послание и реши че не е зле малко да въведе мислите си в ред.
За най голяма радост на Зиги , „Дебелата Грета“ се пръскаше по шевовете си от клиентела. Всички важи и не важни личности се бяха събрали и обсъждаха предстоящите кметски избори. Дори кмета бе дошъл да се обсъди здравословното си състояние и се наливаше с бира на масата на доктор Би. Шефа на анонимните ветерани от войната изтръгна една халба от ръцете на бармана и залочи като елен на водопой.
След като хидратира тялото си с божията течност , облегна се на бара и потъна в сладка приказка със Зиги .
- Да си чувал за Виетнамската версия на сериала Ласи ?
Зиги си падаше малко киноман и се развълнува от въпроса.
- Разбира се , излезе миналото лято , страхотен бюджет, големи имена , голяма драма.
- И как свърши ?
- Ами…виетнамците явно не бяха разбрали точно сюжета защото още в първият епизод показаха кулинарните си умения в раздела 101 начина да сготвите куче с подръчни материали.
Кръвта от лицето на Шефа се оттегли , посланието бе пределно ясно . Някой му бе хвърлил ръкавица и използваше всички непозволени методи да го отстрани. Военният гении напомпа кръвта си обратно във вените, грабна още една халба и проницателно се втренчи във бойното поле.