Купаж реших аз днес да си направя.
Налях "Мечти", тъй дълго отлежали.
Наливах бавно, пръскаха искри...
Опитах глътка - нещо ме удари.
Звезди видях, а беше още ден.
Погледнах ги и... почнаха да падат.
Не ги броих, стоях си вледенен...
Несбъднати мечти тъга навяват...
Отворих "Радост" - с хубав етикет.
Опитах го, но идваше ми сладко.
Добавих към мечтите - три към пет.
Разклатих - мина всичко гладко.
От чашата не бързах да отпия.
Усетих аромат от младостта.
Дали пък днес не ще да я открия,
таз Истина в купажа от вина?
А глътката ми вкара топлина.
Онази топлина от свежа кръв.
Отгоре пак яви ми се звезда.
Усмихваше се - Ти ще паднеш пръв!
Наздраве, от мен!