Самотата се вкопчва и шепти за права.
Дълго време кръстосва покрай мойта врата.
Дълго бягах от нея и си мислех:
Мадам, надали ще успееш да нахлуеш със взлом?
Тя не влиза насила, не опитва дори,
но проникне ли взима, от каквото реши.
И светът се променя- става мрачен и сив.
И се чудиш дали си и до колко си жив?...