автор: kameja

По времето на отлив
изглежда нереален
приливът отминал.
Сега съм бряг,
почти забравил
стихийните прегръдки
на вълните.
Оголени са ръбовете
на скалите в паметта ми.
Би трябвало да зная,
че това отдръпване
е част от ритъма
на вечното движение.
Но мъртвото вълнение
на подлите съмнения
към дъното все тегли радостта,
стаена в дългото очакване.