автор: sofia_air

Горчи от загоряло прясно мляко.
Детето кашля, масата - в трохи.
Безредие сред прах цари по шкафа.
О, този безпорядък как гнети!
За тебе вечно време не остава.
И ти е криво, чувстваш се в капан.
От всяка клетка гневно пъпли лава.
Това ли заслужавам?! – питаш сам.
А ако знаеш колко много имаш!
На щастието в плен си, Боже мой!
Помни - това, това е най-красиво -
да имаш тях сред хаоса на хол.