автор: apostola

Така нарядко се разнежвам,
че устните ми сълзи пият.
И тъй с душата си омеквам,
че мокри ветрове ме мият.

И влизам в орбита тогава
на друга божия планета.
И мойта същност белоглава
напуска жълтите павета.

И там аз срещам други хора
със вкус и жажда към доброто.
А те са ми цветята в двора
и зеницата на окото.