автор: ole72

Обичам утринната тишина
подобно розов плащ да се разстила
и радости, една подир една,
да ми разкриват нежната си сила.

Обичам изгрев да извира в мен
и всичките лъчи да си раздава,
вулканът ми щастлив и укротен
да разпознава чистата си лава.

Обичам да съм в стих едва роден
и тайната му тихо да бълбука,
от думите да свети кротък ден,
открил към рая вярната пролука.