автор: pinkmousy

Не ме мери с аршин, скроен за други.
Не ме съди по своите грехове.
Не ме тълкувай в рамки и заблуди.
Не ме ограничавай в страхове.
Не ме оприличавай на отблясък.
Не ме затваряй в сянката на ужас.
Мълчанието ми не превеждай с крясък.
И не тълкувай грешно моите думи.
Не ми подавай непоискани съвети.
Не смятай колко имам и раздавам.

Когато извървиш в обувките ми моите километри,
когато изгориш на моята клада,
когато те пронижат със стрела
и на кон в гората счупиш си врата -
тогава можеш да ме поучаваш.
Преди това - обичай ме или оставяй.
Но аз съм твърде скъпа за полу-
приятелства, любови и познанства.
Не съм отблясък, сянка, полутон -
а слънцето, и целият живот.