автор: Patrizzia

Полека спуска се над мен
денят с крила на пеперуда,
от хубостта му удивен,
щастлив съм, че и днес се будя.

Държи душата в нежен плен,
лъчиста мрежа и с почуда
пчелите гледам, как се трудят,
за мед – на други подарен.

Въздъхвам тихо умилен,
мигът отлита – плах, подплашен...
и не е мой – денят ми – ваш е,
но стих – от светлина роден,

ще ми помогне – да не падна,
на делника в устата гладна.