автор: Albatros

... връзва паякът хамаци на бодил, леска и клен –
есента ми праща знаци, стара севда – бди над мен,
облаците мъкнат прежда – значи дълго ще вали,
бавна светлинка се сцежда през гевгир като че ли,
вятър в близката кория свири на дудук с дайре,

хълта – сякаш нож в кания, мракът в кривото дере,
нощ приижда, ден отхожда, в черната дрезгавина
сякаш в люлка свидна рожба люля бледната луна,
вече знам какво ме чака! – звездното небе чета,
с паячето във хамака ще си спим до пролетта...