автор: zinka

Свещ ти паля, Боже! Даде ми и – взе ми.
От какво по колко – няма да пресмятам.
Твоите всевластни божи теореми –
оправдават всяка съдбоносна дата.

Само че малцина са ги проумели.
Повечето хора ветрове ги веят.
Нива зърно взели – шепа трици дали,
на онези дето, ниви с трици сеят.

Слънцето старее незабележимо.
Вярата в доброто, бавно си отива.
Много дяволии във човека има
и една душица, вече полужива..

Свещ ти паля , Боже! Както на Земята,
тъй и на небето – мир да тържествува!
Не добрее човекът, даже да препати,
лаком за имане, в грях и злост добрува.

Вярата загърбил, идеалът скършил,
той ръце потрива, за пари и слава.
Моето момченце този свят прекърши...
С друго чедо, Боже, нека да не става!

Боже, свещ ти паля! Ти недей забравя,
че деца сме твои – мъдри и... себични.
И след всеко чедо – шепа пръст остава
или шепа пепел,... дето да обичаш...!

12.07.23 г