автор: ole72

Светът е погледа на хъски снежно
в един протяжен, скучен, тих трамвай,
обикнало ме с цялата си нежност
и плувам в любовта му като в рай.

С какво заслужих куческата ласка,
бледнея по заслуги пред комар.
Откри ме с погледа му син, захласнат,
от Бога ми изпратен чуден дар.

Открих в трамвая, кучето обича,
но искрено, без маска и без грим.
Уж хората разумни се наричаме,
а мразим се с възторг неповторим.