автор: ole72

Мечтата ми – дъждът да ме намокри
и да ми стане шапка, воден покрив
се сбъдна, о, така ме наваля,
танцувах си с дъждовната походка,
обувките ми станаха на лодки
и пееха сред капки тра-ла-ла.

Мечтата ми бе малка и красива,
как исках и с дъжда къде отивах –
в най-хубавата приказна страна
и нямаше ама и но, обаче,
за всичко хубаво си има начин,
дъждът бе бял на розови петна.

Мечтата грее в мен и ме разсмива,
дъждът вали си вътре и откривам,
че той не спира, само сменя цвят,
вали си тихо, после тананика,
превеждам си, познат ми е езика,
щастлив е, щом с любов е разпознат.