автор: ivliter

Мама сега е сама
и в тишината на самотата си
вижда с очи насълзени,
разпръснати
моите пъстри палитри –
моите шарени сънища,
дето далеч ме отвяха
от родната бащина къща.
Мама потънала в глухите делници
гледа картините в моето топло сърце
и в петната открива лицето ми
и го гали с ръцете
на мисълта си за мен.
И с очи ослепели от взиране
търси моята бяла пътека от обич –
всеки полет на птица в небето над нея
знак е за нея за моето връщане;
всеки стон от гърдите на вятъра
моите думи на обич нашепва.