автор: pastirka

Държа в килера аз един хамак,
но трябват две надежди да го вържа.
А този Май оказа се хлапак,
не може даже облак да излъже.

Капела съм му купила, но той
присмя се: Няма страшно да слънчасам!
И с ветровете в ръкопашен бой
се впусна като юноша пъпчасал.

Капелата в антрето закачих
на стара изкривена закачалка.
Краката си в легена натопих,
очи затворих аз и, че съм малка

представих си почти като на филм.
От гланцов лист направих жълта лодка.
На слънцето ви моля да простим,
че търсим го и днес като находка.

Копая по брега с една ръка,
палатката си в детството оставих.
От пясъка, залепнал след дъжда,
една полунадежда се направих.