автор: rosy88

Аз съм тишината между две вдишвания.
Вчерашна вечеря споделена между непознати.
Любимият бързаше, но така и не дойде.
Тук съм. В отсечката между две дати.

На път съм да заплача. Липса на хормони.
Липса на разговори. И други липси.
Толкова е трудно да дишаш горе,
че за къртичето сега си мисля.

Спомням се, като забравен рефрен.
Това, което чух, никак не ми хареса.
Затова си забранявам дишането. Временно.
Както и играта във чужди пиеси.

Не смей да протягаш ръка, съжалителна!
По-лоша съм от куче, а ръката - вкусна.
Завръщането в себе си е нещо удивително.
Проклета да съм, ако го пропусна!