автор: pastirka

Аз още съм момиченце на шест,
но умножено точно с единайсет.
И старостта ми праща често вест,
опитва се тя мен да изненада.

Отпращам я при други да върви,
които не умеят да мечтаят.
Тя плаши ме, дори се настърви
и в сънищата мои се мотае.

Страха си вързах на един куйрук
и още си летя след пеперуди.
Похлопа сутринта, ала напук
я заслепих в очите с изумруди.

Обърка се и в погледа съзрях
въпроса притеснително увиснал.
- Защо отново в теб дете видях? -
попита ме с гримаса твърде вкисната.

Поканих я с конячния бонбон
да се почерпи днес, че имам празник.
А тя се врътна бързо и с фасон,
видян от театрален безобразник,

изчезна със невидим бързолет
във някаква посока непозната.
Навярно е разбрала, че поет
не остарява след рождена дата.

01.05.2023