автор: oziris

- От днес наказвам те вовеки
да ходиш по земята пеш!
Върви по прашните пътеки
додето станеш леш!

- От днес отнемаме крилете
и няма вече да летиш!
И нека тежки са нозете,
и нека прокървиш!

Тъй казаха и паднах от небето,
защото сторих грях.
С молитва силна върнала детето,
го гледах как умря.

Това било намеса във съдбата,
и грешка според тях.
Облякоха те в тленна плът душата,
защото сторих грях!

И днес вървя по прашните пътеки,
и будя само смях.
Защото съм намразена от всеки,
защото сторих грях!

Кървят, кървят, откъснати крилете,
при всеки порив плах.
И кръв тече от раните в нозете,
защото сторих грях!

Да заговоря някого опитвам,
но ме сковава страх.
Зла орис, всеки ден със болка питам:
защо не аз умрях?