автор: sofia_air

Очаквах го.
В началото почука плахо по прозореца.
Усетих прилив на тъга и болка.
Забарабани със стъклени ръце чевръсто.
И молеше, и сипеше закани.
И търсеше лицето ми,
обливайки стъклото във сияние.
Не трепнах. Не изтръгнах и въздишка.
Полека укроти гнева си.
Притихна, вслушвайки се в пулса ми.
Обгърна ме в шептежа си -
такъв, какъвто го очаквах.
Дъждът.