автор: InsanityQueen

Спя в градинска люлка,
а дъждът навън се лее.
Сънувам, че съм булка.
Но женихът ми къде е?

Озъртам се. Тук съм сама.
Не зная къде се намирам.
В църква? На скала? В гора?
Какво се случва? Не разбирам!

Зад мен се чува “Обичам те”.
Не е глас, а копнеж далечен.
В посока на него затичвам се,
а той зазвучава все по-обречен.

Тичам отчаяна из мъгла гъста,
падам, ставам, нямам посока.
Трънлив храст воала разкъсва,
краката разранени са жестоко.

На брега на реката се спирам,
надвесвам се над нея уморена.
От отражението си разбирам,
че булчинската рокля в червена.

Объркана съм, нямам сили,
в странна дрямка се унасям.
Водите речни са ме съжалили
и по течението ме понасят.

Нося се из бързеи пенливи
безкрайно дълги часове.
А онова “Обичам те” свенливо
от дълбините тихо ме зове.

Спя в градинска люлка,
а дъждът навън се лее.
Събужда ме глас на цигулка.
Сънувано “Обичам те” се опитва да надпее.