автор: rajsun

По памет. Автор: ИВАН НИКОЛОВ

Ние, атеистите, сме такъв народ,
че от всяко нещо правим анекдот.

Но библейски книжки аз защо съм чел?
Да не ви изглеждам груб и нискочел.

В случай като нашия изходът е прост,
само да си спомним притчата с Христос.

Ей го, в цял физически и духовен ръст,
прикован трагически върху своя кръст.

Плоскоглави гвоздеи, трънен ореол,
скръбно неуместен, беззащитно гол...

Но кому е хрумнало да го сложи тук?
И отсам разбойник, и оттатък – друг.

Лош късмет, ще кажете, странно общество.
А защо е трябвало? Ето за какво:

За да може всеки сам да изчисли
как сме разделени на добри и зли.

Малко ли сме, много ли, то е друг въпрос,
но по два разбойника на един Христос.