Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Paradisodreamshotel
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14159

Онлайн са:
Анонимни: 483
ХуЛитери: 1
Всичко: 484

Онлайн сега:
:: Heel

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЕдно време на плажа
раздел: Разкази
автор: VladKo

Черно-бяла снимка от соцвреме показва две момчета на плажа, хванали отляво и отдясно за опашката една провесена риба.
Беше лятото преди казармата, когато срещнах там един съученик. Нямаше никакви вълни и ята от новоизлюпени рибчета циркулираха в близост до брега. Крачехме на плиткото, когато видях тъмна сянка във водата.
Беше по-едра риба и аз моментално тръгнах след нея. Скачах наляво-надясно, за да я плаши звукът и тя да отива към брега. Съученикът ми видя това и също се включи в преследването.
Рибата стигна до края и заора по корем там, където морето отстъпва място на пясъка. Съученикът ми тогава я подритна два пъти и тя се оказа на плажа. Последва кратка борба на двама срещу една с предсказуем изход. Когато видя зъбките й, той призна, че ако беше знаел, нямаше да се осмели да я ритне. Но станалото беше станало и случката трябваше да се превърне в достояние на бъдещите поколения.
Не помня обаче дали попаднахме на познат, който да ни заснеме, или мина професионалният фотограф. Защото имаше такъв, който крачеше по плажа с провесен на шията апарат и с пластмасово сомбреро на главата, подвиквайки отвреме-навреме: «Молим фото!» На гърба си носеше още две такива шапки, които му служеха за реквизит. Понеже римуваната му реклама гласеше: «Кой ме вика, кой ми чука – фото «Мексико» е тука.»
Намереха ли се желаещи да увековечат лятната си ваканция на кадро, той им слагаше по едно сомбреро на главата и ги запечатляваше на негатива. А това, което следваше да очакват, беше също регламентирано в рими: «Който днеска се заснеме, утре вечер ще ги вземе.»
На черно-бялата снимка ние сме без шапки на главата, та затова не съм сигурен кой е документирал рибарския подвиг.
По високоговорителя меланхоличен женски глас, явно магнитофонен запис, напомня на летуващите да не се къпят, преди да са минали поне два часа след последното обилно хранене. После друг един глас обявява: «Намерено е момченце на три годинки, голичко. Казва се Камен. Молим родителите да си го потърсят в радиоуредбата на Централен плаж.»
В това време наблизо две такива голички дечица, момченце и момиченце, са застанали едно срещу друго и, изглежда, се изучават. Момиченцето плахо протяга ръчичка и с върха на пръстчето лекичко докосва онова нещо, дето момченцето си го има, а момиченцето си го няма. Хванала се за устата от срам, майка й бърже-бърже я отвежда настрани, отлагайки запознанството с мъжката анатомия за по-подходяща възраст.
По-нататък пък двама тийнейджъри, момче и момиче, водят разговор, от който се вижда, че са достигнали въпросната възраст. Той пита: «Кой ти беше първият?» Тя: «Кой ... кой ... Въпросът не е там, а в това, че ти предпочиташ Габриела.»
И изясняването на личните отношения продължава на фона на шум от руч-бана. Там поредният летовник, възседнал количка на метални колела, набира стремително ускорение, за да цопне триумфално във водата. На мястото на приводняването, но след края на работното време на плажа, се появяваше човек с куче, на което той отвреме-навреме топеше главата във водата, за да издави бълхите.
Само че всичко това ние нямаше да го видим, понеже беше време да си ходим. Заедно с улова, разбира се.
В късния следобед, в качеството си на съавтор по риболова, бях поканен на дегустация в семейството на съученика ми. Рибата беше определена като кило и триста лефер. Сутрешното му желание да закуси по-плътно за сметка на младото рибено поколение щеше да бъде осъществено, но с обратен знак. Оказа се, че сервиран с лимон, той напълно си заслужаваше вниманието.


Публикувано от Administrator на 11.04.2023 @ 15:30:52 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   VladKo

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Сюжет за една реклама
автор: LeoBedrosian
1099 четения | оценка 5

показвания 86626
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Едно време на плажа" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Едно време на плажа
от Markoni55 на 12.04.2023 @ 23:23:51
(Профил | Изпрати бележка)
Хубави спомени. Ех младост!