автор: pastirka

Живеем с теб на седмото небе.
Кварталът "Рай" посрещна ни безлюден.
И други са се клели, но не е
константа тази обич пеперудена.

Издигнахме се с порив лекокрил,
щастливи, че за нас е достижимо.
Любов магична, щом от мен си пил,
пази я - тя е крехка и ранима.

Предишни квартиранти като нас
са вярвали в късмета си небесен.
И не е нужно да си беловлас,
за да узнаеш - той се губи лесно.

С горчива и пълзяща тишина
населени са празните квартири.
В тях цветен смях ехтял е на жена,
мъже на чувства били са пастири.

Вълнува се кръвта и кипва в мен,
сърцето ми заеква от тревожност.
Дали и нас не дебне онзи ден,
след който любовта е невъзможна?