автор: Kiki_Niki

Сбогом, моя илюзия.
Ти роди се, израстна, живя,
на живота, красива прелюдия
и Съдбата реши - оцеля.

Тя, Съдбата, си знае нещата -
нереална, но стана мотор.
Във тунела ти бе светлината
и към тебе отправях аз взор.

Бе красива илюзия, вярвай ми,
сякаш част от живота-мечта
и остави след себе си спомени
за усмивки, за капка сълза,

за тревоги, очакване, трепети
и за полет с дарени крила,
и за стихове - собствени шепоти,
споделени със тебе слова.

Но остана си само илюзия -
като филм, режисиран от мен,
със герои, сценарий, алюзия,
но единствено в мен съхранен.

Сбогом, роди се отново
и бъди ти за други мечта,
по-красива и сбъдната скоро...
на приятел дари обичта.