автор: Albatros

... навярно ще приема други форми и други очертания след век,
дано антрополог да ме изкорми! – и да признае, че съм бил Човек,
че съм ловил светулчици през юни – и любих се със хубави Жени,
че писах невъзможните си руни със слънчеви въртопи светлини,
че праведно вървях си аз по друма – хляб ядох само с хорица добри,
не се скверних със мисъл или дума,
не трупах сейф със крадени пари,

че моят ден премина чист и светъл – случаен из простора слънчев лъч,
че благославям, в Нищото закретал, развихрената в двора детска глъч,
че съм мечтал, че дишал съм и писал с перо от птица, литнала на юг,
защото аз и утре ще съм мисъл! – макар че няма вече да съм тук,
от някое съзвездие далечно ще ви помахам – с шапката в ръка! –
със правото на миг – нетрайна Вечност,
но пък Божествен миг човещинка!

11 март 2023 г.
гр. Варна, 7, 15 ч.