автор: Albatros

... понякога си мисля, че светът е път, по който трябва да премина,
че радостите ми ще бъдат кът, ако не делна хляб – поне с двамина,
че песничките, дето ви ги пях, за някого дано не бъдат ужас? –
и аз – смирен във Нищото монах, на Святата Поезия ще служа,
и всяка дума ще ми бъде храм! – свободен от лукавите търгаши,

и светлата си Обич ще въздам на влюбените в Бог енориаши! –
дано и с мен добър да е светът, и Бог да милне праведни и грешни,
и да се свърши този черен Път в бездънните сахарски въртележки! –
доливам си в кандилцето елей – и питам се – къде ли пътят води?
Когато ослепява Мойсей, да пази Бог пустинните народи!

5 март 2023 г.
гр. Варна, 12, 00 ч.