автор: kameja

Тази лятна любов
се развихри
по небесния свод -
съща хала златиста.

Освети бреговете въздушни,
срути земните диги в ума ми,
нависоко ме вдигна да литна.

После сезонът на сивите облаци
пред свободните полети
спусна димна завеса.

Не тъгувам,
че стана различно небето,
светлината, която тогава запазих,
се сгуши на топло в сърцето ми.