автор: kalin

Неусетно как времето минава,
понякога по-бързо, понякога по-бавно
и за миг дори ни подминава,
ала се заканва. Ще се върна и тогава…

А с пръсти щрака си момчето
вървейки но уличния тротоар,
с усмивка, с торбичката си лека
към някогашния дядов таван.

Ненамерил в себе си утеха,
намерил я в приятелката си Лоран,
двамата тихичко и леко
върху увехтелия и скърцащ диван.

С някогашна грамофонна балада
и със свещник горял отпреди,
телата им всякаш играят
отразени в четри стени.

А сенките на тях си остават
непокътнати от бури и дни,
всякаш времето, всякаш е спряло
между тези четри стени.

Калин Вълов