автор: Albatros

Във дни на радост или тиха скръб,
тъй както кротко ходя по земята,
дори да мъкна камъни на гръб,
аз сторвам път на мравчицата свята,
да съм добър – със птици и цветя,
и – тръгна ли по гърбавия хребет,
врабчето някой ден, щом отлетя,
да клъвне доверчиво моя хлебец,
от мама Блага нося тоя нрав,
а тати ме научи другояче! –
когато духне вятър, ставам прав,
да не помисли, че съм треволяче,
и моят родов корен е дълбок,
защото е дълбал във мергел камък,
и – ако справедлив е Господ Бог,
филиз и синовете ми ще хванат! –
денят ще продължи от рода в род,
дори когато няма да ме има,
а мравката ще мъкне цял живот
и моя камък, тежичък за трима! –
щом слънцето търкулне зарево,
не вярвайте, че тръгнал съм нататък!...

Катеря се по онова дърво,
което се разлиства в небесата.