автор: Albatros

... когато бях спасителче на плажа,
девойките лепяха се по мен,
а днеска съм самотен, да ви кажа,
и даже вече нямам тоя тен,
те някога – със банския на джуфки,
ме караха да лудвам от зори,
и ставаха ми тесни всички плувки,
защо – не знам, иди ги разбери! –
с мелтемите из техните прически,

изящен като бронзов барелеф,
понякога им рецитирах Шекспир –
особено – когато бях на кеф,
нанасяха си плажен крем край мене,
а аз – дъхтящ на риба и мускус,
морето сякаш бе ми до колене! –
и плувах им делфин и кроул и бруст.
Днес спомените с плажно масло мажа.
И пясъкът хрущи като сусам.

Когато бях спасителче на плажа,
кога бе то?... Не помня.
И не знам.