автор: mitkoeapostolov

Погребението на баба. Майката на татко. Жената, която цял живот я отричаше, сега се е надвесила над ковчега и ридае безутешно.
Погребението на баба. Майката на майка. Жената, която цял живот не стъпи в къщата ѝ, сега горещо целува ръката ѝ.
Погребението на баба. Моята баба. Застанал съм на прага на църквата. Взирам се в ковчега и изпитвам радост и тъга. Тъга, защото я обичах като майка. Радост, защото се залежа и ако не беше умряла, щеше да убие истинската ми майка. Една от случайните гостенки приближава и ми прошепва – „Иди да целунеш ръка на баба си, че хората те гледат.”
- Няма ли да се жениш вече? – пита ме същата жена след няколко месеца. – Поне да зарадваш родителите си, след като баба си не успя.