автор: Albatros

Понеже все по тръни съм вървял, мечтите ми са мънички и прости –
да вдигна дом, да го измажа с кал – и да варосам собата за гости,
при мен да свърнат сенки на деди, пристигнали от бездните на мрака,
и лястовичка да ми загнезди на пролетния припек под сачака,
Жена да вейне рокля от басма край прочката – из дните ми последни,

и в тежката от есени асма врабчета котаракът пак да дебне,
да ми се върнат птичите ята – и аз, нали мечтател съм човече? –
какво да искам друго от света? – освен да бъде милозлив и вечен,
пред образа на Бога – засиял, да пална пак кандилцето с елея –
и в този мой безмълвен пасторал да дишам – и със обич да живея.