автор: YOTOVAVA

Аз много птици от салфетки сгънах.
Кога са полетели – не попитах.
В душата всеки си заделя ъгъл –
за да се скрие, ако е преситен.

На устните ти тънката усмивка
пространството на две дъги разделя.
На вкус опитах – и не беше пивко,
затишието в брачната постеля.

По листа са танцували моливи –
дали са цветни – няма как да зная.
Но по следите знам, че си отиваш,
преди да си зазидан в тази стая.

Преди да станеш предвидим и скучен,
на кръст разпънал срокове и дати.
Най-страшното – което да се случи,
е след любов да дойде тишината.