автор: YOTOVAVA

Сякаш котка – сърдита на целия свят –
профуча покрай мене денят, издими се.
Вече зная, че няма ни Рай, нито Ад
и душата тежи колко люспица бисер.

И каквото да мисля, пак друг ще реди
пасианса объркан на грешки и чувства.
Но – залостена между сега и преди,
знам, че всяка внезапна дъга е изкуство.

Щом разчупя печата на тайнства и смърт –
ще престана ли вече от друг да завися?
Колко дни пропилях и съм на кръстопът,
и горчи ми солта, и е хлябът ми клисав.

Седем дни дай ми, Боже, в които да съм
най-свободният дух из вселената твоя.
Може би ще повярвам, че животът е сън
и ме чака доброто – почти след завоя.