автор: YOTOVAVA

Не знае никой пътя на душата –
как идва, как оттук си тръгва, страда ли...
Когато сняг затрупва необята,
аз зная, че у мен нощуват ангели.

Усещам, че на заранта отлитат –
стопяват се – навярно от въздишките,
с които ги посрещам и не питам
живели ли са в свят от безразличие?

Те може би и затова не пеят,
когато слизат тихичко в съня ми –
да не разтурят крехката измама –

все вярвам, че по здрач ако прелее,
душата ми сред пух и звездна пяна –
нататък повече горчилка няма.